ПРОВАНС

След концерта и разходката в Рим, лятната ми ваканция продължи в Южна Франция. Взех самолета до Марсилия. А, на летището ме чакаха моите приятели, които имат къща в едно от селата на Прованс. На път за лятната къща, направихме няколко спирки.

Музея Carrières des Lumières

Първата спирка беше музея Carrières des Lumières. Представлява фантастичен център за дигитално изкуство, направен в бивша каменна кариера. Именно тук, класическото изкуство оживява благодарение на съвременните технологии. Изложбата, която течеше когато ние бяхме там беше посветена на Нидерландските майстори – Рембранд, Мондриан, Вермеер, Ван Гог и др.

Тази дигитална изложба представя гения на художниците от Севера чрез пълно потапяне в автентични картини, които са вярно представяне на природата и нейните теми. Показва реалността на ежедневието, като следва стъпките на великите майстори, които представят обикновеното по необикновен начин. Рисуването на светлина и атмосфера е основната тема на изложбата.

Бо дьо Прованс

Само на няколко километра от галерията се намира малкото село Бо дьо Прованс. Обградено е от много стръмните скалисти дефилета. Атмосферата е много приятна. Къщите и оградите са изцяло от камък. Има малки магазини с местни продукти от целия район и няколко ресторанта. Уличките са тесни, а някои от тях и стръмни. Изключително малка площ, но много посещавано от туристи.

От най-високата точка има гледка към лозя и хиляди маслинови дръвчета, от които се произвеждат някои от най-добрите бутикови марки вина и зехтин в Южна Франция. На върха има останки от средновековна крепост Château des Baux-de-Provence.

Сен Реми дьо Прованс

Следващата ни спирка беше град Сен Реми дьо Прованс. Малки уютни площади и очарователни стари улици. На едно сенчесто площадче сядаме за да пием кафе и да се насладим на нежната провансалска атмосфера. Красотата на пейзажите и качеството на светлината са вдъхновили много художници да рисуват тук. Най-известният несъмнено е Винсент Ван Гог, който рисува над 150 платна в провинцията около Сен Реми дьо Прованс.

Горд

Горд е едно от най-известните села на хълм в региона и едно от най-красивите във Франция. Неговите къщи и сгради от бял камък са вкоренени в скалите. Най-хубавата гледка е от пътя. Освен селото има и великолепна гледка към околностите на региона Люберон. Това е село, на което човек не остава равнодушен пред чара му.

Много художници са отсядали в Горд и са допринесли за славата му. Някои, като Андре Лоте, Марк Шагал, Виктор Вазарели и Пол Мара, са дошли за да останат. Горд е седалище на много културни събития през лятото със своите музеи, фестивал, концерти и множество изложби. Горд е на 30 минути от Авиньон, на 45 минути от летище Марсилия-Прованс.

Абатство Нотр Дам дьо Сенанк

Само на няколко километра от Горд е една от големите забележителности на района. Разположено дълбоко в провансалската долина, абатството Нотр Дам дьо Сенанк е един от най-чистите примери за примитивната цистерцианска архитектура. Точно както през 12-ти век, общност от цистерциански монаси в момента живее в абатството на Сенанк, все още следвайки правилото на Свети Бенедикт.

Л’ил сюр ла Сорг

Последната спирка за деня е друг малък град в района – Л’ил сюр ла Сорг. Влизаме в луксозен бутик за захаросани плодове типични за Прованс. Продавачката ни разказа, че плодовете се потапят в захаросан сироп и стоят в него шест месеца. Аз не съм фен на захаросани неща, но тези плодове бяха интересни на вкус.

Фондация Вила Датрис

В същия град минаваме през Вила Датрис – фондация за съвременна скулптура, разположена в красива голяма провансалска къща, датираща от 19 век. Попадаме на завладяваща изложба Движение и светлина. Светеща, хипнотична изложба, представяща ключови произведения на кинетичното изкуство или изкуство с движение от основите му през 50-те години на миналия век до новите поколения художници, работещи днес. Естествена или изкуствена светлина присъства в 81 произведения на изкуството от 60 френски и международни художници, както нововъзникващи, така и утвърдени.

Сен-Пол-Троа-Шато

На следващия ден, сутринта се разходихме в Сен-Пол-Троа-Шато. Имаше фермерски пазар и всички местни производители имаха сергии с неща произведени тук. Купихме си много интересни сирена, които вечерта опитахме с изключително бяло вино.

Болѐн

В селото, в което бяхме отседнали беше заобиколено от много лавандулови полета, маслинови горички и лозя. Обиколихме няколко от тях, но жегата беше невероятна. Температурата доближаваше 40С и затова се върнахме в къщата и остатъка от деня прекарахме в басейна.

Авиньон

На следващия ден започнахме обиколката от Авиньон. Целият град е заобиколен от крепостни стени. Влезнахме през порта Св. Лазар. През Юли течеше театралния фестивал и на много от улиците имаше хиляди плакати за пиеси. Театралната атмосфера се усещаше. През деня имаше куклен театър за деца на една от улиците. Децата бяха седнали на асфалта и гледаха с интерес движещите се кукли.

На площад Л’Орльож се намира кметството на Авиньон, операта и бившата сграда на националната банка. Има и много ресторанти и кафенета. Фоайето на кметството може да бъде разгледано от всички посетители на града.

Двореца на папите

Това е най-голямата забележителност на Авиньон и главната причина туристите да посещават града. Дворецът на папите прилича повече на крепост, отколкото на дворец. Богатата украса на Ватикана, която сме виждали, я няма тук. В двореца са живяли девет папи (седем папи и двама схизматични папи) през 14-ти век, когато Авиньон е бил централно седалище на папския римокатолически престол и столица на християнството.

Точно до Папския дворец е катедралата на Авиньон. Няма какво да ви впечатли вътре защото е изключително бедна на декорация. По никакъв начин не може да се сравнява със Св.Петър във Ватикана.

Мостът на Авиньон

Това е другата голяма забележителност в града. Най-старият мост е превърнат в музей защото една трета от него е разрушена. На моста има малък параклис Св.Никола. Някога, тук са били мощите на Св.Бенезе, на когото е кръстен и самият мост.

На обяд градът е оживен, не само от туристи, но и от местните жители. Миризмата на топли палачинки ни отведе на точното място за обяд. На малък площад седнахме да се насладим на палачинка с френски сирена.

Пон дю Гар

Следобед се отправяме към един абсолютен триумф в строителството на акведукти. Пон дю Гар е най-висок от всички римски акведукти, оцелели до днес и един от най-впечатляващите мостове и древни паметници във Франция. Това е и най-високият мост, построен през античността. Смята се, че строителството му е започнало в средата на I в. сл. Хр. под управлението на императорите Клавдий или Нерон. Това е последният от тристепенните мостове на Древен Рим, оцелели до наши дни. 

В околностите на акведукта по бреговете на р. Гардон, хората се пекат, карат каяци, плуват в реката и си правят пикник с красива гледка.

Узес

Последната спирка от провансалското ми пътешествие е градчето Узес. Уютни, тесни улички, малки магазинчета и централен площад с няколко ресторанта.

Place aux Herbes е главният площад в Узес и място, където се състоят местни пазари и събития. Тук можете да опитате местни продукти и да се насладите на атмосферата на града. Има няколко фонтана и шарена сянка.

Херцогския дворец се намира в сърцето на град Узес и е свидетел на историята на града и представлява негов емблематичен символ. Има архитектурни следи от различни епохи, вариращи от Средновековието до ремонти през 20-ти век. Той е частен семеен замък и може да бъде посетен.

Катедралата на Узес е бивша римокатолическа църква посветена на Свети Теодорит, а сега е енорийска църква. Катедралата е била разрушена по време на Френската революция и след ремонт е добавена неокласическа фасада от 19-ти век. Камбанарията е единствената част, оцеляла от средновековната структура, въпреки че преди това е била по-висока с два етажа.

Искам да благодаря на моите приятели, които ме поканиха на това пътуване и ми показаха чара на Прованс. Най-добрите екскурзоводи са местните жители, независимо в коя част на света се намирате.